Дневниците на обикновените хора

23 април 2015

Дневниците на обикновените хораДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГЕРМАНЕЦ

Днес станах в шест часа и една минута. Това малко ме разстрои – закъснението си е закъснение и вероятно трябва да работя повече върху себе си по отношение на дисциплината.

Закусих, облякох се и слязох в гаража. Изкарах мерцедеса навън и този миг забелязах, че от тапицерията на седалката виси конец – цели пет милиметра, а колата ми е само на шест години. Трябва да пиша на производителя, напоследък качеството им нещо…

Запалих и подкарах към работа. След около десет километра шофьорът на една кола първо се поколеба и едва тогава ми сигнализира да го изпреваря. „Накъде отива тази страна“, помислих си и за всеки случай записах номера му.

По-късно ме спря полицейски патрул. Офицерът поклати глава и ми посочи голямо петно кал до задното ми колело. Потънах в земята от срам. Той ми написа фиш за 20 евро, но аз реших да платя 50 – дано по този начин изкупя поне малко вината си пред обществото.

Явно съм бил под значителен стрес, понеже паркирах пред фирмата, излязох от колата и едва когато тръгнах към входа на администрацията, усетих, че всички наоколо ме гледат. Обърнах се и не повярвах на очите си – колата ми се подаваше на цели десет сантиметра извън очертаната клетка! Смутолевих някакво извинение и хукнах да я преместя.

Малко преди обед слязох в цеха. През него по дължина минава главният конвейер и той е разделен условно на участъци. Когато някой участък спре, веднага започва да се чува определена музика и това ориентира механиците къде да отидат. Макар че понякога и това не помага – оня ден закъсняха почти с тридесет секунди.

Днес бяха сменили мелодиите и след първата авария зазвуча Вагнер. Харесвам го, но се сетих, че е бил любимият композитор на Хитлер и изпитах историческа вина. Всъщност Вагнер най-малко е виновен, но трябваше да бъдат по-внимателни в подбора. В края на краищата, можеха да пуснат Бисер Киров.

На обед колегата Ханс ме предупреди да не ям от чушките – знаел от сигурен източник, че нямали сертификат за екологична чистота. Потръпнах – както са занижили контрола, утре човек може и някоя крива краставица да изяде! Как ще я разбереш, като е вече нарязана?

Вечерта жена ми каза: „Юрген, искам преди да си легнем да гледаме нещо страстно!“ Кимнах и пуснах мача „Байерн“ – „Борусия“. Избрахме си по един отбор и част и половина викахме като полудели, почти до 22:00. После обаче аз се сетих сутрешното си закъснение и двамата се втурнахме към леглото, за да има време да се наспим.

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК

Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои – никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.

Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.

Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как – това е дълг към обществото.

След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.

В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.

Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.

Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.

Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.

Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.

Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.

Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.

Човек ако почне и вечер да говори за работа…

източник: segabg.com








Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


in love ;) :writing :whistling :wall :wacko :trumpet :thumbsup :thumbdown :stop :sleepy :shock :pipe :nosweat :matrix :kissing :kiss :hmm :happy :gossip :good luck :flower :flex :crying :coffee :cheers :bye :book :bomb :blush :bg :asd :ahah :-P :-D :) :(