разхождахме се повече от час
сред жегата край клетки, ремаркета.
Отчаян крачех подир нея аз
и молех се, най-сетне кокошлета

да си хареса. Пред една сергия
накрая спряхме. Моята позната
започна пазарлък. Не съм от тия
с търговски нюх, та спора за цената

на лелятя оставих, а пък аз
встрани застанах, все едно не чувам
и в този миг до мене женски глас
провикна се; „ Хей, лелче, ще купувам

една жена с усмивка закачлива
ни гледаше. „ Защо купуваш, мари,
кокошка с шест петела?” „ Ми щастлива
барем да бъде тя със шест мъжкари,

че аз със моя – виж ме… права, млада –
сама си кукам у леглото там… „
Търговката тогава се обади;
„Щом тъй е, булка, десет ще ти дам!”