Иди си, ма ич я няма. Рекла нa виднъш дан са спъва у бустаня ми приз кър ут ръш… Вир-уда, пламти, трипери, щот запукал дъш… Бърза, гачи ши намери ф тес гюрлюци мъш. Сeга да я срещни някуй ф цъфналата ръш, ич биля ни ша да зяпа, ни ша [...]

Байно ле, бачо Йоване, кой друм та тебе доведи, ачи насред селу застана и са изпъчи утпреде. С прясну упрани потури, с опинци нови, лъщиви… На калпак китка си турил, под негу рими шавливи. Ачи са с нази задяваш, гледаш на таквиз прости… Подире дан съжиляваш, ку станиш кожа [...]

Фчера одих на реката, да са упера, ко ма срешна, аку знайти, фаща ма срамъ, луду младу по килоти, ис тревъта гази, викам, де тас бубулечка, мен да ма пулази. Чи от дракити занича, чи нишани мята, щу ни ми са сурна, сестро, фуста на зимята. Погледи ми фърля, [...]

– Кой лопа тъй посряд нущя? – Яз лопам – речи Филю. – Въри си. Яз ни съм такваз! – Ни си ли!? – речи Филю. – Си чул ти някуй уйдурма… – Съм чул ми! – речи Филю. – Възгеч бе! Въх, чи срамута… – Ми… срам ма [...]

Жално мий, майно, болно мий, чи снощи ми либе замина, а пък ма мене остави, зарад таз пуста чужбина. Назад, ми рече, Калино, зер дОма жена ма чака, барабар с дребни дечиня, кучето, йощ котарака. Пък язе мигам, ни сфащам дали на мене ортува… Имейли, вика щ’ти пращам и [...]

(препоръчително е да се чете след „Хайдутско“ на Ангар) Вай, гурката ми куза ни си доди снощи! Викам де са запиля туй дубичи просту… Ми са убразува дерт, тръгнаф да я търса. Убикалях де ли не и сълзи пудбърсвах. Татък попуути лузя стигнах пу нущити. Бря, тъс шантава куза [...]

У ткък та загледах, с туй кучи утподире, уттогис душа ми покой ни намира и сърце ми клето – рипа и са сучи, уткъде та мернах с туй дръгливо кучи. Ма красиф, напраен, със ини мустаци, въх, да та докопам, тъна у мераци. Ама са ни даваш, пусту, опустяло, [...]

Ристю кучи ми устави, ощи кат замина, вика – Тука да та пази, дукат съм ф чужбина. Ма ни знай, чи гу расождам ф паркуви зилени, и пудире ми са точат сума ти йергени, викат – Кучиту ли й вашту, ам каквай пурода? викам – Настрани ми стойти, дан [...]

Пролет пукна и народа го удари на разврат. Мене блъсна ма тревога: На де й тръгнал тоя свят?! Шефът влажно ма поглежда и ми смига (уж майтап)… Хич нидей таИ надежда, викам му аз, мой чорап. Тука вадя си аз хляба, ти вадИ си квото щеш. (Да не казвам, [...]

Ко мий ино такоз бизсолну, нищу уж ни ма боли… ПосрЯд нощ сида на двора щот ма дрямка ни лови. Лягах, ставах, лягах, ставах, ши осъмна най-подир… Глей каква луна й огряла прекопания мисир… Сички спат, кахъри нямат… Никуй даже ма ни знай, чи въздишам кат на умряло, чак [...]