10-те крилати фрази на прехода

4 април 2010

автор: Иво Сиромахов
източник: ivosiromahov.com

Древните римляни са казали „Думите отлитат, написаното остава”. Но понеже у нас всичко е наопаки, 20 години след настъпването на демокрацията се оказа, че написаното е отлетяло, останали са само думите на някои политици. Онези паметни фрази, които завинаги ще горят в нашите сърца.

Още в първите дни на демокрацията министър-председателят Димитър Попов патетично извика: „За Бога, братя, не купувайте!”. Тези думи стоплиха народа. Премиерът ни нарича „братя”. Значи ни обича. Освен това ни съветва да спрем всякакви покупки, защото потреблението носи само злини. 20 години по-късно виждаме, че светът се вслушва в думите на Попов и хората наистина не купуват нищо. Ако го бяха чули тогава, можеше и да избегнем световната финансова криза.

По същото време депутатът Васил Михайлов начерта нова стратегия пред българската дипломация: „Трябва да развиваме приятелските отношения между България и Нубия”. Мъдри слова. Мнозина лъжепатриоти се подиграваха тогава на г-н Михайлов, защото не схванаха посланието в думите му – България трябва да търси приятелски държави не само в пространството, но и назад във времето!

Политическите битки в началото на 90-те се водеха много страстно и зрелищно. Парламентарните заседания не бяха вяли и скучни като днес, а се превръщаха в истински екшън. Веднъж, по време на поредната ожесточена битка червената депутатка Елисавета Миленова се провикна към председателя на парламента: „Господин Савов, излезте навън да ви шибна два шамара!” Да, демокрацията трябва да се брани с всички средства, дори и с голи ръце, ако се налага.

Новите времена донесоха по нашите земи и нови екзотични наслади – „спа център”, „ол инклузив”, „шведска маса”. Сблъсъкът с капиталистическите ценности роди нови незабравими фрази, като тази на депутата Георги Петров, несправедливо наречено от негови злонамерени опоненти Гошо Тъпото: „Щом масата е шведска, аз ще стана като дойдат шведите”. С тези думи Петров доказа, че традиционното българско гостоприемство не е мит и че нашата държава вече е отворена за контакти със скандинавските страни.

Политиците на прехода ще бъдат запомнени и със своята проницателност и трезва преценка на ситуацията. В миг на откровение вицепремиерът Нейчо Неев въздъхна: „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”. Така Неев очерта най-голямото предимство на демокрацията – вече всеки може да управлява България, егати.

Няколко години по-късно външният министър Надежда Михайлова даде тон в медийната политика на властта: „Нахранете журналистите!”. Когато тълкуваме тази фраза, трябва да имаме предвид двоякото значение на глагола „храня”. От една страна той означава „давам манджа, осигурявам препитание на някого”, но в уличния жаргон „храня” означава по-скоро „хокам, псувам, раздавам обидни квалификации”. Така че не е ясно какъв точно е заветът на Михайлова и как трябва да се отнасяме към журналистите.

Някои политици ще останат в историята със забележителната си начетеност. В това отношение палмата се държи от министъра на културата Нина Чилова. Запитана за произведенията на Панчо Владигеров, тя уверено заяви: „Пред Панчо Владигеров предпочитам Златю Бояджиев”. Какъв изящен пирует на мисълта! Големите умове винаги са схващали културата в нейната цялост – музика, живопис и слово не могат да бъдат строго диференцирани. Посланието на Чилова е, че българската култура е един голям маратон, и в този маратон Златю Бояджиев води с няколко обиколки пред Панчо Владигеров, който така и не успя да стане майстор на четката.

Може би най-забележителният оратор на прехода беше Симеон Сакскобургготски. Той наложи един своеобразен стил на говорене, наподобяващ маниерите на учителя Йода. И по едно време каза на хората: „Трябва да си смените чипа”. По-късно обаче се оказа, че проблемът май е в неговия компютър, антивирусната му програма изтече и операционната система „НДСВ 2001” гръмна.

Днешното правителство също побърза да се разпише на стената на политическите мъдрости с фразата на финансовия министър: „Бюджетът е малка постна пица”. Блестяща метафора, в която прозират няколко смислови пласта. Първо – защо пица, а не да речем баница? Пицата е типично италианско ястие, няма нищо общо с нашите кулинарни традиции. Скритото послание на Дянков е, че ситуацията у нас е като в Италия – политическа нестабилност, мафия и премиер-веселяк с неспирни медийни изяви. Другият код към разгадаването на бюджета е думата „постна”. В случая това не означава „безмесна”, а е по-скоро препратка към духовната практика „пост и молитва”, тоест освен да не ядем, ще трябва и смирено да се молим на правителството, за да оцелеем.

Но безспорно най-култовата фраза на прехода беше жоржганчевата „Не ме гледай умно, българино!” В тези пет думи се съдържа цялата философия на българската политика. Смисълът е, че докато избирателят гледа умно, положението ще бъде тежко. А щом постигнем така желаните от властта тъпи погледи, нещата ще се оправят, ще има цъфване и връзване, реки от мед и масло и тълпи от доволни поданици, живеещи в траен рахат.

Но докато все още има отделни българи, които гледат умно, ще си ядем малката постна пица, ще слушаме симфониите на Златю Бояджиев и ще чакаме шведите.








Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


in love ;) :writing :whistling :wall :wacko :trumpet :thumbsup :thumbdown :stop :sleepy :shock :pipe :nosweat :matrix :kissing :kiss :hmm :happy :gossip :good luck :flower :flex :crying :coffee :cheers :bye :book :bomb :blush :bg :asd :ahah :-P :-D :) :(