– Алоо …
– Кажете, моля.
– Какво да ти кажа бе!? Ти си ме дирѝл.
– Кой ви е търсил, господине?
– Е как кой!? Ти!
– Така и с какво да ви услужа?
– Ич таман недей да ми услугваш, всичко си имам.
– Тогава защо звъните?
– Ама, нали си ме дирил, затова ти връщам обаждането.
– Кой ви е търсил? Ние тук водим много телефонни разговори.
– Абе що ме ядосваш!? Ти си ме дирил, не си ли?
– Възможно е. А вие кой сте?
– Е как така ще звъниш на некой без да знаеш кой е? Що ме питаш?
– Защото е възможно да сте някой друг.
– Кой друг бе! Язе съм си язе от край време.
– И какво искате … Язе?
– Абе, я ми кàжи ти що звъниш на непознати, а? Това да не е телефонен тероризъм, а?
– Но моля ви господине…
– Какво си ме замолил бе! Я си кажи името ти!
– Аз съм представител на организация …
– А такаа … организирана престъпност значи!
– Не съм казал „организирана престъпност“, а организация …
– Ти мен ли ще баламосваш, бе? Ти знаеш ли с кой си имаш работа!?
– Нямам честта да ви познавам! Та вие дори не се представихте.
– Ти още малко и егенето ще ми поискаш. А случайно да ти трябва номера на банковата ми сметка, или цвета на прашките на гаджето ми? Трябват ли ти?
– Нямам интерес към тия подробности.
– Е, тогава що ми звъниш?
– Но вие ми се обаждате, господине…
– Как ще ти се обаждам, като ти ми звъниш. Ето, на телефона ми пише, че непознат номер ме е търсил в шестнадесет часа и тридесет и осем минути, а аз тогава съм замятал въдиците в язовир „Еленица“ и не съм могъл да отговоря, бе!
– Абе Пешо! Ти ли си бе!?
– Абе Иване, педерас такъв! Що не ми казваш, че си ти бе!?
– Махни! Звънях ти да те питам у вас ли ще пържим рибата довечера, или у нас.

автор: LeoBedrosian