автор: Калина

В селу плъзнала зараза,
въх, утде ли доди,
чи баят народ пурАзи,
у глави им броди.

Са дувлечи таа болес
ут градА гуляма,
чи набира гачи скорус,
пък личилу няма.

Нашту селу плямпа ф рими -
пует ду пуета.
Кротку секи хем си рини,
хем тъкми куплети.

Ачи после на мигдана,
секи са изпъчва,
с тез премудрости събрани
умнус да излъчва.

Убуу, ама по-подире
никуй не усети,
кък са пръкна панаира.
дип да сми пуети.

Сми чуфствителни пък инак,
тенки, хем чупливи,
море, ама кату зиним
срам ни на залива.

И са блещим и кълнем са,
ама тъй… изкусну
и са плюйми и кълвем са
сЕ зарад изкуфсвуту.

Можи ич да ни ми мяза,
ма ши са изпъча,
щоту мене тъз пураза,
ногу зе ма мъчи.

Абе, ора, луди ли сти!?
Дайти да са спреми!
Нека има нещу чисту
в туй нечисту времи.

Дъл ма чувати ни знам,
яз без туй ши млъкна,
ачи стана кал гулям…

Пойчи ич ни гъквам.