автор: Калина Си рекаф: Край! Ей ся утиди… Напрау Калино, тоз път са уля! Bogest кат доди, ачи ти ши [...]
автор: Калина Ми кисела съм! Нещу мий сърдиту… Ни мий пу мярка, ма ни знам куе. И пак вали. Ши [...]
автор: Калина /раздел – селска пУезия/ /вход – с пропуски / В градината на Умнустта пуникна роза. Случайну сбъркан вятър [...]
автор: Калина Убидена съм! Не, ни мой гу приживя! Зако, гуспожо, тъй ма пририбрегна!? Толкуз пусвищения – то кой ни [...]
автор: Калина (пропоръчително е да се чете на фона на нежен китарен звън) Уф, Аморе мио, откъде са зе с [...]
автор: Билкарката Дуйде Никулден. Господ да на пази- на моя Колю иминния ден! Гу гледам рану у реката гази, лови [...]
автор: Калина Сняг са сипи на парцали, зимата доде… Ний ф Кратунци сми заклали де що е прасе. Толкус да [...]
автор: Калина Наблегналу ма й неска дъфнувение, ино либовну ми й таквоз и ши залитна у лиричну утклунение, ма ндейти [...]
автор: Калина Ут града ли са думъкна ич ни гу разбрах. Оня ден таман са мръкна и захлопа у нас. [...]
автор: Калина (пу повуд на идин кункурс) Малее, квату съм срамлива кък на кОнкурс шса ява!? (Ку да зяпна по-свинливу… [...]
автор: Калина (задължителну да са чите след „При омбудсмана“ на Ангар, за дан са изпада у акълну затъмнение) Звъни омбудсмана: [...]
автор: Калина (пучти либовну на Винета) И стреснаф са! Ни пойчи сън ми доди! Пудсмърчаф дет са вика ду зури, [...]